Идеята за създаването на духовна академия в Пловдив е хубава но доста остаряла.

Считаме, че българското висше училище трябва да се стреми да гони европейските и световни стандарти, а не да се превръща в придатък на една или друга структура било то религиозна, политическа или икономическа.

В идеята за Духовна академия е налице доказателство за липсата на визионерство сред архиереите от БПЦ.

Считам, че в Пловдив би трябвало да се създаде Европейски православен университет носещ името на Екзарх Стефан I. Това е една познаваема личност на българския православен клир работил като комисар за бежанците на Лигата на нациите, приел в България белоемигрантите от Русия след Октомврийската революция и като активист в Обществото на народите – предшественик на организацията на ООН, активно участва и като клирик в спасяване на българските евреи преди 70г.

Университетът трябва да стартира с два факултета – „Богословски” и „Църковно право и Миротворчество” на първо време. По този начин БПЦ ще се „разхерметизира” и отвори към целия християнски свят.

Идеята за ЕПУ не ми е чужда но най-вече съм притеснен от НАОА-МС, която трябва да акредитира проекта за нов ВУЗ. Замислена като независим орган тя е превърнала независимостта си в авторитарна технология. Преди година тя даде положителна оценка на проекта за Евангелистки университет в София, който чака само санкцията на парламента за да стане факт.

Общественото мнение е нееднозначно към поведението на експертите и оценителите от НАОА-МС, където властва обскурантизъм – демонстрация на враждебност към реалната наука и прогрес.

С тези свои мисли искаме да служим на системата за европейско развитие на България, а не на нейните инквизитори от НАОА-МС.

Това заключение не е лично по значение документ, а удостоверява гражданска позиция.

dr. Георги Найденов PhD